Президентът Радев изземва на ПП-ДБ идеологията съдебна реформа
Екип на Епицентър. бг
Желанието на президента Радев да има въздействие и позиции по върховете на правосъдната власт е основно в проекта му да материализира неведнъж заявяваното желание да предложи опция на сегашния политически модел, който той неведнъж е подлагал на критика.
Възгледите му за това евентуално ще разберем на 4 февруари, когато под неговата закрила ще се състои полемиката Оттук накъде със правосъдната власт?. А хазаин на самото събитие е НПО-то на Христо Иванов БИПИ, захранвано през годините от фондациите на Сорос у нас.
Поставянето на Радев във фокуса на такава полемика е знак, че той евентуално възнамерява да изземе от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ тяхното знаме, идеология и смисъл на политическото битие - „ правосъдна промяна “.
Ако преждевременната разпродажба на „ Промяната “ е изцяло разумна с оглед фиаското, което претърпяха водачите ѝ – Кирил Петков и Асен Василев, стартирани през 2021 година от самия Радев като министри в неговото служебно държавно управление, то във връзка с ДСБ и „ Да, България “ изземването на тяхното говорене е стратегически ход на " Дълбоката страна ".
Две са основните аргументи за интереса на Радев към правосъдната власт.
За първи път едвам в този момент той вижда късмет в този парламент да се образува лоялно към него болшинство (нужни са най-малко 160 гласа), което да одобри стартирани от него промени в конституцията: изземване на главните функционалности на прокуратурата в правосъдния развой, които в действителност водят до изтриване на държавното обвиняване като независим орган.
Планът, който на " Дондуков " 2 е обсъждан, включва президентът да се възползва от конституционно регламентираното му пълномощие и да внесе план за смяна на главния закон в 51-вото Народно събрание, който ще бъде припознат от ПП-ДБ, депутатите на Доган, както и от Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, а в последна сметка и от ГЕРБ-СДС, с цел да не бъде упрекван Бойко Борисов, че се нарежда до единствения конкурент на президента – Делян Пеевски, и воденото от него ДПС-НОВО НАЧАЛО.
На рецензиите, че с цел да не опонират на конституцията, измененията следва да се създадат от Велико национално заседание, тъй като се касае за смяна на държавното устройство – на процедура се заличава прокуратурата като независим орган, част от правосъдната власт - ще бъде стартирана тезата, че държавното обвиняване остава част от правосъдната система, т.е. няма смяна на устройството на републиката и смяната може да се одобри и от нормално Народно заседание.
Припомняме, че през лятото на 2024 година Румен Радев организира публична среща с управлението на ССБ, на която участваха правният му консултант Иванка Иванова и юридическият секретар Крум Зарков.
След това ССБ и Йонко Грозев проведоха полемика по тематиката в стеснен кръг с представители на мрежата на Сорос в България и посетители от няколко европейски страни. Всички те са обединени към т.нар " радикална промяна " - прокуратурата да бъде извадена от правосъдната власт и да мине в изпълнителната
Каква е задачата?
Наред с конституционните ремонти, които чакаме Радев да показа, а пропрезидентското болшинство в Народно събрание да одобри на три четения с над 160 гласа, да се контракти и разпределението на местата в идващия състав на Висшия правосъден съвет, както и на правосъдния инспекторат. Президентът се готви да получи болшинство в новия Висш съдебен съвет, като за задачата през парламентарната квота успее да вкара правилни на него и на кръга „ Капитал “ адвокати. Срещу това ПП-ДБ ултимативно ще изискат основаването на специфична комисия по асортимент, която да извърши пресяването на претенденти, а депутатите само да гласоподават спуснатите номинации. На „ Дондуков “ 2 към този момент има направен лист с имена на членове на Висш съдебен съвет, болшинството от които са свързани с НПО-та от мрежата на Сорос, споделиха източници от Бялата къща.
Наред с това Румен Радев може да разчита, че в случай че ССБ излъчи свои членове в съдийската гилдия, определени директно от магистратите, то те ще синхронизират дейностите си отсега нататък с президента. Така ще се отвори опция – при избор на „ нагласен “ състав на Висш съдебен съвет, „ Дълбоката страна “ да излъчи „ наш “ основен прокурор, както и „ наш “ ръководител на Върховния административен съд.
Това е и действителната причина, заради която Румен Радев от месеци изяснява, че въпреки да има мнение на Конституционния съд, съгласно което, въпреки и с изминал мандат, Висш съдебен съвет може да прави избор на „ тримата огромни “ в правосъдната система, той няма да издаде декрет за одобряването. Заради това макар две процедури нямаме претендент за ръководител на Върховен административен съд, както и се стигна до неуспех на процедурата за избор на обвинител №1.
Каквито и причини да излага обществено Радев, задачата от самото начало е била – той не просто да утвърждава определените ръководители на висшите съдилища и прокуратурата, само че и да взе участие посредством свои членове на Висш съдебен съвет в договарянията по техните номинации, чуване и избор на „ наш “ претендент.
Определението „ наш “ бе стартирано от Кирил Петков безусловно дни откакто стана министър-председател и изиска незабавната оставка на основния прокурор, тъй като трябвало ПП-ДБ да си назначат „ наш “ прокурор.
Макар да се чака, че президентът ще получи поддръжка от ПП-ДБ, неправителствените организации и медиите, финансирани с грантове на Сорос, от лобистите в правосъдната система в лицето на няколко адвокатски адвокатски фирми, както и от стопански играчи, натрупали благосъстояния през престъпни схеми и неизгодна приватизация на държавни активи, опитът на Радев да нагази в правосъдната власт може и да се окаже несполучлив.
Защото зад сюжета прозира Христо Иванов, който след краха на ПП-ДБ през предишното лято изчезна от обществения живот, с цел да се заеме с нормалната си задача – подмолен състезател на ползите на Сорос у нас. Като подобен Иванов е прочут с присъединяване си в правенето на черновите на отчетите на Брюксел по Механизма за съдействие и инспекция, които години наред се използваха за напън над страната, а в действителност обслужваха ползите на кръга „ Капитал “.
Това доближаване на Радев до олигархичните структури на „ Дълбоката страна “ може да се окаже съдбовно за самия него и да пропилеят възможностите му за продължение на политическата му кариера като партиен водач и възможен министър председател след 2 години или половина или 4 години. Особено с оглед новите действителности през Океана.
Какви тъкмо са желанията на президента, ще научим във вторник, когато проследим присъединяване му в полемиката „ Оттук накъде със правосъдната власт? “
